Стоян ВЛАДИМИРОВ

СЯНКАТА НА СЛЪНЦЕТО

Срещи от тоя род са някак извън ежедневието и на път за тях винаги имаш едно наум. макар вече да сме се наслушали на всевъзможни разкази за хора с необичайни възможности. Въпреки вродената ни склонност да търсим и да вярваме в чудеса и вълшебства, също толкова вроденото недоверие поражда предубеждения, които само нагледния пример може да успокои. В крайна сметка въпросите винаги са повече от отговорите. Ще си позволя едно отклонение - мисля, че начина, по който средствата за масово съобщение ни запознават с всякакви ясновидци, екстрасенси и притежатели на паранормални възможности, обслужва повече сензацията и масовото любопитство. Най-често се прибягва до "научното" им отричане, но факта, че още от древността идат съобщения за подобни явления, е твърде красноречив. А и научните обяснения не винаги са убедителни Знаем, че и съвременното съзнание възприема тайнственото без особена съпротива - оттам е и вярването в магии, прорицателства, НЛО...

Село Попинци най-малко прилича на сензационно място - типичен средногорски пейзаж с патриархални белези, напомнящи детството. Домът на прочутият лечител Дойчо Терзийски е непретенциозен - кацнал е на хълма в края на селото и се досещаме за него по множеството паркирали автомобили. Предстои ни среща колкото странна и интересна, толкова и деликатна. Лечителят е енергичен мъж на средна възраст, спортно сложен, непосредствен и съсредоточен. Настанява ни и след няколко минути отново се заема с пациентите. Апаратурата заработва, слушаме и наблюдаваме внимателно. Разговорът тече на пресекулки, камерата запечатва работата му, лицата и думите на хората, които търпеливо чакат реда си. В паузите питаме за обяснение на едно или друго - предупредили сме откровено, че ще задаваме и неудобни въпроси, но ще бъдем обективни.

Накрая оставаме сами, вечерният сумрак пълзи навън, но Терзийски видимо поне не изглежда уморен. Пред очите ни минаха десетки случаи, чухме и молби, и горещи благодарности, и отчаяние, и надежда. Въпросите ни към Терзийски са много. Екстрасенс ли е, има ли свръхестествени качества? - Не, смята себе си за народен лечител в пълния смисъл на думата. Как може да се вярва в свръхестественото, след като всичко е създадено от Твореца! Колкото до качествата, или по-скоро даденостите, всеки човек ги притежава в една или друга степен, но малцина ги развиват целенасочено - това е нещо като усвояването на професия. Преди доста време долавя у себе си тази, нека я наречем дарба, и скоро разбира, че без конкретни познания няма да я развие. Четиринадесет години изучава народната и традиционната медицина, лекува, ходил е по покани в САЩ, Холандия и други страни, където е прилагал уменията си и са го изследвали. Показва документи от известни чуждестранни организации...

Познато ни е това, когато те признават другаде, а тук? - Официално недоверие, както му е редът - усмихва се Терзийски, - при мен обикновено идват, когато няма вече накъде. Излекувал съм много тежки случаи - направо отписани хора. Връщам ги към нормалния живот, но вместо да се радвам, боли ме сърцето като знам колко умират преждевременно от неточна диагностика, неправилно лечение, ненавременна намеса и пр. Как се отнася към академичната медицина? - Разбира се, с необходимото уважение. Това е огромна и напреднала наука, от съществено значение е и като държавна политика. Но погледнете как е другаде - например в Китай, където хилядолетната народна медицина съществува в съчетание с традиционната, като взаимно си помагат и допълват. Това е уредено със закон и трябва да ви кажа, че потърсилите помощ от народните лечители не са по-малко от останалите. В тази насока и ние като един от най-древните народи имаме дълбоки традиции и аз не виждам защо трябва да се отричаме от тях, нещо повече - към народната медицина да се отнасяме враждебно, като към конкурент, или какво! Истината е, че всичко иде от отношението ни към личността, продължаваме да гледаме на човека формално, философията ни е остаряла.

Добре, а как стоят нещата с "невидимите сили", за които сме слушали и чели - някои вестници писаха, че ги прилага при лечението? - Разбира се, това са биоенергии, научих се да ги владея и прилагам успешно. Същото като с билките, чакръкчийството (нар: наместване на кости), баенето...Баенето? - Ами да, това не са бабини деветини! Друг е въпросът, че има разни баячки, леячки , гледачки и прочие шарлатани. Иначе баенето е начин да се отнеме страха - с други думи, да се възстановят известни функции на нервите... А магиите? И те ли действат?

- Е това вече ме удивлява. Нямате представа колко народ се занимава с магии - това е експлоатация на друг вид сили, но атаката е към нервната система. Магиите не ме занимават, моя задача е лекуването на нервите...Какви болести лекува освен нервни? - Не лекувам болести. Лекувам заболели органи, възстановявам ги. Затова анатомията трябва да се знае из основи, да се познава не само човека, но и неговия свят. Да се налучква, да се действа приблизително - това си е чисто мошеничество, спектакъл някакъв...Ще даде ли примери?

- Нека хората, които съм излекувал говорят. Няма по-истински пример от тях. Аз твърдя, че всичко може да се лекува, стига да се подходи и процедира правилно. Повечето заболявания, забелязал съм, започват с обикновена простуда...

Х. Р.. " Когато ме изписваха от "Пирогов", чух как лекарите си говорят:"Захарта и е много висока, 34, отива си горката... ". Прочетох във вестника за Д. Терзийски, намерих го и започна да ме лекува. Това е четвъртия сеанс, кръвната ми захар падна на 21, слава Богу, вече ходя, говоря нормално, зрението ми се нормализира... "

Г. В.: " Дойдох при лечителя в количка целия на мехури и отоци. Бях направо жив труп. Лежах във Военна болница, лекарката накрая ми каза, че тая болест не се лекува. Чичо Дойчо ей-така, с ръката установи диагнозата, а аз пламнах от горещина...Сега ме виждате, а ще ви кажа, че преди няколко дена участвах в крос в Асеновград и се класирах между първите десет. "...

Различни случаи, хора различни, но обединени от едно - болката, нещастието и отчаянието. Записахме имената и адресите на излекуваните пациенти: 12-годишното момче с изкривен гръбначен стълб; болни, хвърлили бастуни и патерици след посещенията; такива с възстановено зрение...Всички разказваха историята на болестите си професионално, цитираха дори латински термини, споменаваха имена на лекари, при които са ходили...Прилича на някакво чудо. Смята ли лечителят, че чудото съществува? - Звучи малко несериозно. Ако има чудо, то е в това, че самите ние съществуваме. Нито съм някакъв медиум, нито общувам с някакви извънредни сили. Вярвам и се възхищавам на създаденото от Твореца, то е прекрасно. Вярвам в човека, изучавам го и се стремя да помагам. Толкова от мен, другото е от Господ?

-        Тук са включени една малка част от благодарствените писма на излекуваните пациенти в 25 годишната практика  на народния лечител Дойчо Терзийски.